Доц. Антония Кишева: Има ситуации и сценарии, които не се учат от учебници
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Антония Кишева е ученик на Първа езикова гимназия – Варна. През 1999 година приключва медицина в МУ - Варна. Като стажант доктор през същата година организира тримесечен стаж по вътрешни заболявания в Брюксел. От 2001 година до април 2008 година работи в лична процедура като общопрактикуващ доктор в гр. Варна. През 2007 година придобива компетентност „ Обща медицина ", а от април 2008 година стартира работа в Първа клиника по кардиология. Специалност „ Кардиология " придобива през 2013 година, а от март 2014г. е помощник по кардиология към Катедрата по вътрешни заболявания.
През 2017 година пази дисертационен труд на тематика „ Роля на фиброзата и блокирането на минералкортикоидните рецептори при предсърдно мъждене ".
От март 2018 година е основен помощник към Първа катедра по вътрешни заболявания. През 2021 година придобива академична служба „ доцент “.
Научните посоки, по които работи са предсърдно мъждене, артериална хипертония, ултразвукова диагностика, кардиологична консултация на пациентите с инсулт и сърдечна непълнота.
Доц. Кишева е специализирала и има документи по ехокардиография – фундаментално и експертно равнище, провела е образование по ехокардиография и транскраниална Доплер сонография в Италия.
В момента е теоретичен секретар на Дружеството на кардиолозите в България.
Член е на Българска лига по хипертония, Сдружение на експертите по Ехокардиография – Варна-Ехо, European Society of Cardiology, European Council of stroke, European Society of Hypertension.
Председател е на Управителния съвет на Асоциация „ Сърце-Бял дроб “ и е виновен секретар на списание „ Сърце-Бял дроб “. Има голям брой участия с отчети и постери в интернационалните и национални конгреси, конференции и симпозиуми. Участва в редица интернационалните мултицентрови клинични изследвания. Ръководител е на един народен план.Автор и съавтор на изявления в български и задгранични научни издания.
Доц. Кишева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Израснала съм в семейство на научни служащи в региона на корабостроенето. В учебно заведение се справях доста добре по математика и до 10-ти клас по всичко изглеждаше, че и аз ще се насоча към техническа специалност.
Тогава, в края на образователната година в час по логика на психиката трябваше да попълним тест, който да уточни мощните ни страни и да ни помогне за кариерната ориентировка. На базата на резултатите от този тест учителката ме посъветва да избера специалност, обвързвана с работа с хора, тъй като бих се справяла добре в разрешаването на заплетени обстановки. Това ме подтикна да избера медицината. Винаги доста съм се възхищавала на тази благородна специалност, която се развива динамично и е обвързвана с редица провокации.
След дипломирането си сте работила като общопрактикуващ доктор, специализирала сте обща медицина. Кои са най-големите уроци, които научихте през тези години?
Родих първото си дете 20 дни откакто се дипломирах. Последваха няколко години, в които не се обявяваха места за специализация, а намирането на работа като доктор не беше лесна задача. Благодарение на ориста и на сътрудници, които повярваха в мен, започнах работа в началото за три месеца в наложителен кабинет към групова процедура на фамилни лекари. След това получих покана да стартира като титуляр на новосъздадена амбулаторна процедура. Хвърлих се в работата с голямо предпочитание и се учих се на поминък от сътрудниците, работещи в медицинския център. Осъзнах, че с цел да бъда сполучлива като доктор, би трябвало да отстранявам задоволително време и внимание на всеки един пациент, както и непрестанно да диря и натрупвам нови познания и умения.
Днес, като към този момент сте одобрен кардиолог, смятате ли, че подготовката и практиката Ви в региона на вътрешните заболявания и общата медицина са Ви помогнали да се образувате като експерт?
Има обстановки и сюжети, които не се учат от учебниците. Определено считам, че опитът ми като фамилен лекар много ми оказва помощ в цялостната грижа за пациентите. Пациентите със сърдечносъдови премеждия нормално имат и редица други съпътстващи болести, изискващи лекуване. Контактът с околните и построяването на взаимно доверие също са от първостепенно значение.
Всъщност, с какво Ви притегли специалността кардиология? Кои бяха Вашите учители, които способстваха най-вече за професионалното Ви развиване като кардиолог?
Кардиологичните болести са едни от най-често срещаните в практиката на един фамилен доктор, а кардиологията е една от най-логичните специалности. Това ме подтикна да избера точно тази компетентност. Няма по какъв начин да изброя имената на всички, от които съм се учила и не преставам да се изучавам. Първият ми ръководител доц. Сиракова значително ме образува като експерт и ме научи да се боря. Благодарна съм и за неоценимата помощ в клиничната и научната работа, която ми оказва проф. Йотов.
Кои тематики и проблеми в специалността не престават да Ви притеглят като поле за научни проучвания?
Кардиологията е доста бързо разрастваща се просвета и става от ден на ден обвързвана с други специалности. Наред с обичайните за специалността тематики като предсърдно мъждене, артериална хипертония и сърдечна непълнота от няколко години имам полза към мозъчния инсулт като сърдечносъдово заболяване и работя в отлична колаборация с сътрудниците невролози. Проблемите на висцералното затлъстяване също са тясно свързани със сърцето и притеглят вниманието ми.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?
Колкото по-малко свободно време ми остава, толкоз повече го оценявам. Спортът доста ме зарежда и успокоява. Обичам да странствувам. Любимите ми дестинации в нашата страна са Северното Черноморие и планините. Харесвам и пътуванията до екзотични места.
От дребна съм закърмена с рок музика, чувам също джаз. Що се отнася до книгите - с интерес проследявам актуалните български създатели.
Кои са провокациите, които имате пред себе си като доктор и академични учител за годината, която идва?
Много държа на фамилията си и най-голямото предизвикателство е да подкрепям салдото сред работата и фамилията. В професионален проект се надявам дружно с сътрудниците ми да продължим активността по няколко забавни научни плана. Търсенето на атрактивни способи на преподаване и замесване на студентите в научно-практическата работа е също част от задачите ми. От Дружеството на кардиолозите ще продължим напъните за въвеждане на Националния кардиологичен проект.
И един финален въпрос – Вие сте основен теоретичен секретар на Дружеството на кардиолозите в България. Моля Ви да визиите в задатък най-важните акценти от програмата на научните събития, които провежда сдружението през 2026 година Ще продължи ли сдружението да подкрепя млади лекари за присъединяване в конгреси и други конгреси в чужбина?
Подготвяме няколко събития по най-актуалните тематики в кардиологията. В края на м. февруари ще се организира симпозиум за артериална хипертония и предварителна защита, акцент в който ще бъде запазването на менталното здраве. Миналата година бяха оповестени рекомендации на Европейското кардиологично сдружение по тематиката. Поканили сме лекари и здравни експерти от разнообразни специалности, с които ще дискутираме. В рамките на форума ще предоставим опция за йога извършения, пешеходен туризъм и други, с цел да подчертаем смисъла на физическата интензивност за сърдечносъдовото здраве.
През април в София за първи път ДКБ ще провежда симпозиум по кардиоонкология. Това е една относително нова, само че доста бързо разрастваща се област, ориентирана към предварителна защита, диагноза, лекуване и следене на положението на сърцето и кръвоносните съдове, които могат да бъдат наранени от самите злокачествени болести, а и от терапиите за тях.
През май ще се организира симпозиум по друга вълнуваща и настояща тематика – цифровите технологии и изкуствения разсъдък в кардиологията.
Най-голямото събитие през 2026 година ще бъде XIX народен конгрес, който по традиция обгръща необятен набор от тематики и показва последните научни открития и най-хубавите практики в областта на кардиологията.
Обучението и подпомагането на младите лекари е една от нашите задачи, тъй че освен ще продължим да ги поддържаме за присъединяване в научни конгреси, само че за тях сме подготвили и обучителни модули по разнообразни тематики, в които са поканени да се включат.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Антония Кишева е ученик на Първа езикова гимназия – Варна. През 1999 година приключва медицина в МУ - Варна. Като стажант доктор през същата година организира тримесечен стаж по вътрешни заболявания в Брюксел. От 2001 година до април 2008 година работи в лична процедура като общопрактикуващ доктор в гр. Варна. През 2007 година придобива компетентност „ Обща медицина ", а от април 2008 година стартира работа в Първа клиника по кардиология. Специалност „ Кардиология " придобива през 2013 година, а от март 2014г. е помощник по кардиология към Катедрата по вътрешни заболявания.
През 2017 година пази дисертационен труд на тематика „ Роля на фиброзата и блокирането на минералкортикоидните рецептори при предсърдно мъждене ".
От март 2018 година е основен помощник към Първа катедра по вътрешни заболявания. През 2021 година придобива академична служба „ доцент “.
Научните посоки, по които работи са предсърдно мъждене, артериална хипертония, ултразвукова диагностика, кардиологична консултация на пациентите с инсулт и сърдечна непълнота.
Доц. Кишева е специализирала и има документи по ехокардиография – фундаментално и експертно равнище, провела е образование по ехокардиография и транскраниална Доплер сонография в Италия.
В момента е теоретичен секретар на Дружеството на кардиолозите в България.
Член е на Българска лига по хипертония, Сдружение на експертите по Ехокардиография – Варна-Ехо, European Society of Cardiology, European Council of stroke, European Society of Hypertension.
Председател е на Управителния съвет на Асоциация „ Сърце-Бял дроб “ и е виновен секретар на списание „ Сърце-Бял дроб “. Има голям брой участия с отчети и постери в интернационалните и национални конгреси, конференции и симпозиуми. Участва в редица интернационалните мултицентрови клинични изследвания. Ръководител е на един народен план.Автор и съавтор на изявления в български и задгранични научни издания.
Доц. Кишева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Израснала съм в семейство на научни служащи в региона на корабостроенето. В учебно заведение се справях доста добре по математика и до 10-ти клас по всичко изглеждаше, че и аз ще се насоча към техническа специалност.
Тогава, в края на образователната година в час по логика на психиката трябваше да попълним тест, който да уточни мощните ни страни и да ни помогне за кариерната ориентировка. На базата на резултатите от този тест учителката ме посъветва да избера специалност, обвързвана с работа с хора, тъй като бих се справяла добре в разрешаването на заплетени обстановки. Това ме подтикна да избера медицината. Винаги доста съм се възхищавала на тази благородна специалност, която се развива динамично и е обвързвана с редица провокации.
След дипломирането си сте работила като общопрактикуващ доктор, специализирала сте обща медицина. Кои са най-големите уроци, които научихте през тези години?
Родих първото си дете 20 дни откакто се дипломирах. Последваха няколко години, в които не се обявяваха места за специализация, а намирането на работа като доктор не беше лесна задача. Благодарение на ориста и на сътрудници, които повярваха в мен, започнах работа в началото за три месеца в наложителен кабинет към групова процедура на фамилни лекари. След това получих покана да стартира като титуляр на новосъздадена амбулаторна процедура. Хвърлих се в работата с голямо предпочитание и се учих се на поминък от сътрудниците, работещи в медицинския център. Осъзнах, че с цел да бъда сполучлива като доктор, би трябвало да отстранявам задоволително време и внимание на всеки един пациент, както и непрестанно да диря и натрупвам нови познания и умения.
Днес, като към този момент сте одобрен кардиолог, смятате ли, че подготовката и практиката Ви в региона на вътрешните заболявания и общата медицина са Ви помогнали да се образувате като експерт?
Има обстановки и сюжети, които не се учат от учебниците. Определено считам, че опитът ми като фамилен лекар много ми оказва помощ в цялостната грижа за пациентите. Пациентите със сърдечносъдови премеждия нормално имат и редица други съпътстващи болести, изискващи лекуване. Контактът с околните и построяването на взаимно доверие също са от първостепенно значение.
Всъщност, с какво Ви притегли специалността кардиология? Кои бяха Вашите учители, които способстваха най-вече за професионалното Ви развиване като кардиолог?
Кардиологичните болести са едни от най-често срещаните в практиката на един фамилен доктор, а кардиологията е една от най-логичните специалности. Това ме подтикна да избера точно тази компетентност. Няма по какъв начин да изброя имената на всички, от които съм се учила и не преставам да се изучавам. Първият ми ръководител доц. Сиракова значително ме образува като експерт и ме научи да се боря. Благодарна съм и за неоценимата помощ в клиничната и научната работа, която ми оказва проф. Йотов.
Кои тематики и проблеми в специалността не престават да Ви притеглят като поле за научни проучвания?
Кардиологията е доста бързо разрастваща се просвета и става от ден на ден обвързвана с други специалности. Наред с обичайните за специалността тематики като предсърдно мъждене, артериална хипертония и сърдечна непълнота от няколко години имам полза към мозъчния инсулт като сърдечносъдово заболяване и работя в отлична колаборация с сътрудниците невролози. Проблемите на висцералното затлъстяване също са тясно свързани със сърцето и притеглят вниманието ми.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?
Колкото по-малко свободно време ми остава, толкоз повече го оценявам. Спортът доста ме зарежда и успокоява. Обичам да странствувам. Любимите ми дестинации в нашата страна са Северното Черноморие и планините. Харесвам и пътуванията до екзотични места.
От дребна съм закърмена с рок музика, чувам също джаз. Що се отнася до книгите - с интерес проследявам актуалните български създатели.
Кои са провокациите, които имате пред себе си като доктор и академични учител за годината, която идва?
Много държа на фамилията си и най-голямото предизвикателство е да подкрепям салдото сред работата и фамилията. В професионален проект се надявам дружно с сътрудниците ми да продължим активността по няколко забавни научни плана. Търсенето на атрактивни способи на преподаване и замесване на студентите в научно-практическата работа е също част от задачите ми. От Дружеството на кардиолозите ще продължим напъните за въвеждане на Националния кардиологичен проект.
И един финален въпрос – Вие сте основен теоретичен секретар на Дружеството на кардиолозите в България. Моля Ви да визиите в задатък най-важните акценти от програмата на научните събития, които провежда сдружението през 2026 година Ще продължи ли сдружението да подкрепя млади лекари за присъединяване в конгреси и други конгреси в чужбина?
Подготвяме няколко събития по най-актуалните тематики в кардиологията. В края на м. февруари ще се организира симпозиум за артериална хипертония и предварителна защита, акцент в който ще бъде запазването на менталното здраве. Миналата година бяха оповестени рекомендации на Европейското кардиологично сдружение по тематиката. Поканили сме лекари и здравни експерти от разнообразни специалности, с които ще дискутираме. В рамките на форума ще предоставим опция за йога извършения, пешеходен туризъм и други, с цел да подчертаем смисъла на физическата интензивност за сърдечносъдовото здраве.
През април в София за първи път ДКБ ще провежда симпозиум по кардиоонкология. Това е една относително нова, само че доста бързо разрастваща се област, ориентирана към предварителна защита, диагноза, лекуване и следене на положението на сърцето и кръвоносните съдове, които могат да бъдат наранени от самите злокачествени болести, а и от терапиите за тях.
През май ще се организира симпозиум по друга вълнуваща и настояща тематика – цифровите технологии и изкуствения разсъдък в кардиологията.
Най-голямото събитие през 2026 година ще бъде XIX народен конгрес, който по традиция обгръща необятен набор от тематики и показва последните научни открития и най-хубавите практики в областта на кардиологията.
Обучението и подпомагането на младите лекари е една от нашите задачи, тъй че освен ще продължим да ги поддържаме за присъединяване в научни конгреси, само че за тях сме подготвили и обучителни модули по разнообразни тематики, в които са поканени да се включат.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ